+359 87 886 01 74 office@mvmassistants.eu
Идеи, с които да зарадвате дамите в офиса за 8-ми март

Идеи, с които да зарадвате дамите в офиса за 8-ми март

Идеи, с които да зарадвате дамите в офиса за 8-ми март

Всички знаем, че осми март е международният ден на жената. И въпреки че тази година се пада в неделя, можете да бъдете сигурни, че дори на жените в офиса им се иска този ден да бъде по-специален.  

Все по-често мъжете се питат и чудят как да отбележат празника в офиса и с какво да зарадват женската част от колектива? Затова днес Ви даваме няколко идеи с как да зарадвате дамите на мястото, на което работите.

Правилна подготовка

Да се подготви офиса за осми март не е лесно начинание. Пристъпвайки към планиране на празника, мъжете трябва да предвидят както бюджета, с който разполагат, така и спецификата на работа, възрастта и увлеченията на жените, с които работят. Трябва да се помисли и дали изненадите да бъдат сутринта, в началото на работното време или да продължат през целия ден. Основната цел е жените в офиса да се почувстват център на внимание.

Украса 

За начало можете да украсите офиса. Можете да използвате балони и/или надуваеми цифри 8. Тях можете да поставите до всяко бюро или в един обособен кът. Добра идея е да се закупят и много цветя, така че работното пространство да се превърне в цветна градина.

Върху клавиатурите, с които работят дамите, можете да поставите малко букетче с пролетни цветя, а също и да настроите скрийнсейвърите на всички жени с поздрав за празника.

Друга добра идея е да поднесете чаша сутрешно „осмомартенско кафе“ от колегите мъже.

Жените обичат денят им да започва сладко

Друг вариант е, вместо цвете, на всяко работно място, да поставите до кафето къпкейк с поздрав върху глазурата. А защо не и торта с празничен надпис за целия колектив. Даже и дамите, които са на диета, в такъв ден не биха се лишили от сладко. А и добрата храна създава настроение.

Индивидуални подаръци

Що се касае до въпроса, да има ли подаръци за жените от офиса в празничния ден – това е личен избор. Разбира се, не е задължително, но… нежния пол обича подаръците.
Изборът е доста труден, тъй като когато говорим за дамите, с които работите, трябва да съумеете да запазите необходимата дистанция. Добър вариант за подарък на тях са красиви офис аксесоари. Това могат да бъдат химикали, контейнери и магнити за бюро, папки, настолни календари, разноцветни флашки, а защо не и ароматни свещи.
Ако пък бюджетът е ограничен, изборът може да падне върху шоколад или пък подаръчна кошница кафе, бонбони, шампанско за целия офис.

Грамоти

Вариант за изненада на колежките е да направите импровизирани грамоти, с които да наградите дамите. Призовете могат да са за:
– Най-красива колежка;
– Най-отзивчива колежа;
– Строга, но справедлива.
Разбира се, трябва да сте много внимателни и да съобразите, ако в колектива Ви има по-обидчиви дами.

Тениски

За подарък на дамите можете да се спрете и на персонализирани тениски, с които да ги зарадвате. Те могат да са брандирани с логото на фирмата Ви и надпис „Най-готината колежка“.
За тениските на нашия бранд ние се доверяваме на Shishko Creations, които правят чудеса с дизайна.

За по-специалните колежки

За всеки мъж в офиса има поне една специална колежка. За тези дами можете да се спрете на по-скъп подарък. Дамите ще оценят, ако той е опакован красиво и с внимание.
Ако искате да сте сигурни, че ще получите красиво опакован подарък, чието качество ще бъде на ниво, ние Ви препоръчваме да разгледате сайта на Vanilla.bg. Можете да се спрете на това красиво колие или пък на този красив и оригинален комплект с несесер, тефтер и бележник с магнит за хладилник. Освен всичко друго, ще получите и страхотно обслужване.

Осми март е ден на майката, на съпругата, на женската половина от човечеството. И независимо колко и какви подаръци ще поднесем, колко красив ще направим този ден, важно е да накараме жените около нас да се чувстват специални не само на този ден, а и през цялата година. Те го заслужават! 

Снимки: Shishko Creations, Vanilla.bg, pixabay

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Boobolina – с любов към бременните и кърмещите жени

Boobolina – с любов към бременните и кърмещите жени

Boobolina – с любов към бременните и кърмещите жени

Както знаете, ние много се радваме, когато българи правят нещо ново, иновативно, качествено и го превръщат в бизнес и обичаме да представяме такива млади хора в блога си.

Днес Ви запознаваме със Северина Джевелекова, основател на Boobolina – място, от където бъдещите и настоящите майки, както и тези, които кърмят дечицата си, могат да си набавят прекрасни комплекти, пижами и нощници, с които да се чувстват красиви и сексапилни дори и в тези периоди, а освен това ще забравят за досадните копчета, съпътстващи обикновено нощниците за кърмачки.
Вижте какво сподели Севи за устрема, желанието да създаваш изцяло български продукт и за това как съчетава бизнеса и инженерството с това да бъде майка на две прекрасни деца.

С две деца, с блог за кърмене и майчинство, с нова модна линия за кърмещи и бременни жени, които искат да се чувстват красиви и сексапилни, дори в този период, кажи ми как успяваш?

Ехаа, не се бях замисляла, че правя чак толкова много неща. 🙂 Именно времето, прекарано у дома, ми дава възможност да движа малките си проекти и това да е съвместимо с грижите за Ст. и Ю. Още повече, майчинството е и основният ми източник на вдъхновение. Всичко започна като хоби, от любопитство, „я да видим какво ще стане“ и така постепенно и неусетно се стигна до облеклата за бременност и кърмене. Честно казано, откакто Ю. вече не е новородено бебе и спи само веднъж — следобед, времето все повече не ми достига. 

Как се роди идеята ти за Boobolina?

Boobolina е новата глава в моя живот.
Boobolina е амбициозен проект, който се появи в точния момент и успя да ме тласне в съвсем нова за мен посока.
Boobolina е естественото продължение на това, с което преди повече от две години реших да се занимавам, тогава, когато живеех с проблемите на кърмещите майки и радостите от кърменето.
Малко след раждането на Ю. си дадох сметка, че не може да се живее само със сутиен и нощница за кърмене. Не може да няма и специализирани дрехи за кърмене, с които спокойно да се покажеш навън, да изглеждаш добре и същевременно да кърмиш незабелязано. Не може да има само дрехи за бременни и после край, раждаш и обличаш нощницата. Поразрових нета. Естествено намерих. Снабдих се с първите си тениски. Излизах, без да бързам да се прибирам, защото е станало време за кърмене, без да се съобразявам дали съм в парка, в мола, на заведение, сама или с компания — навсякъде беше еднакво удобно и уместно просто да гушна Ю. и да разкрия само толкова от гърдата, колкото тя да засуче. Веднъж, една приятелка, виждайки ме с Ю. на един детски рожден ден, много се учуди какво правя там с бебето и как ще го кърмя. И тя като мен не беше чувала за дрехите за кърмене. От този случай до първия ми онлайн магазин за дрехи за бременност и кърмене не мина много. Съзрях необходимост от популяризирането на тези дрехи и реших да го направя по един от най-достъпните начини — втора употреба.
Две години по-късно се появиха и първите модели на Boobolina.

Разкажи ни малко повече! Ти ли измисляш моделите, къде се шият?

Виждам моделите в главата си. Представям си всеки детайл или функция, която искам да имат. Обаче не съм моделиер. Още по-малко умея да шия и да кроя. Съответно без необходимата професионална намеса не биха се случили нещата. Затова, преди всичко останало, първо трябваше да намеря подходящо надеждно производство, което да реализира идеите ми. За първата ми колекция се доверих на един моден бутик. Професионалисти с над 20-годишен опит, за които естествените материи и качеството на изработка са приоритет. Екип от талантливи и много позитивни българки. Всичко, от идеята, през намирането на платове, до крайното изделие, се прави тук в България. Държах на това!

Вижда се, че обръщаш внимание на всеки детайл – от шевовете, през етикетите, до опаковката на продукта! Това според теб ли е тайната на успеха или?

Повече от всичко исках продуктът, който създавам, да се отличава с добро качество. Аз съм зодия Везни и колкото и да не си го признавам, оценката на околните за мен е важна. Важно ми е, това което правя да се хареса. Дали ще е от работодател, дали от близки, а още повече от бъдещите ми клиенти.

Сподели ни, че планираш блог към Буболина, какви теми ще засягаш вътре?

Блогът, учудващо за мен, е като жив организъм. Без да се старая да очертавам някакви рамки, темите просто си идват. Досега имаме вече две рубрики – „Четящите майки“ и „Майките споделят“.
Първата, може би е странно, е насочена към литературата. Виждам връзка между интензивното и еднообразно ежедневие на майките с малки деца и нуждата им да си осигурят няколко минутки на ден за душата и ума си, чрез четене на подходяща книга. Идеята е „Четящите майки“ да се превърне в един своеобразен справочник от заглавия, в който те бързо и лесно да открият следващото си четиво. Освен кратко ревю на съдържанието, майките разкриват собствените си впечатления и настроения от прочетеното. И вярвам, че именно тази емоционалност ще събуди интерес у четящия.
„Майките споделят“ са лични истории за майчинството от първа ръка, съвети, препоръки от добронамерени майки, които имат желание да спестят трудности и колебания на бъдещи и „нови“ майчета.
И двете поредици носят заряда на авторите в тях. Не е тайна, че ти, мила Мария, си един от основните източници на вдъхновение за нашите читателки. Кой ако не такива успели в професията си, активни и отдадени майки, да заразяват с личния си опит и емоция други жени. ♥ И въпреки че всичките офис задачи и презентации, които ежедневно правиш за доволните клиентите на MVM Виртуален асистент , поглъщат всяка твоя „свободна“ минута (незаета от децата), все пак намираш време за твоите полезни и увлекателни разкази за нашия блог! Ти ми кажи как успяваш? 🙂
Трета рубрика обмисляме заедно с детски психолог и педагог. Темите тук ще са свързани по-скоро с родителството. Не бих публикувала такова съдържание без консултация със съответния специалист. Целта е да бъдем полезни, не опасни.

Предстои ти да станеш инженер. Имаш ли амбиции в тази област? 

Да, предстои ми да завърша инженерна специалност догодина – бакалавър „Системно инженерство в индустрията и туризма“.
Факт е, че инженерът вижда света по друг начин. Не знам доколко и каква кариера ме очаква в тази област, но определено е знание за цял живот. Самият процес на учене е по-важен и от реализацията. Това е една от школите на живота, които действително развиват личността. Ако си взел осъзнато решение да учиш и се информираш и готвиш целенасочено, ефектът е поразителен. Без да преувеличавам, и умът, и душевността на човек претърпяват неподозирана метаморфоза.
Чак амбиции не бих казала, но мога да се видя като специалист в международен проект, заедно със съпруга ми, който също ще бъде дипломиран инженер догодина (учим в една специалност). Често сме си представяли как ни назначават заедно с т.нар. family status и заминаваме с децата, където ни разпределят. Те ще говорят най-малко английски език, независимо от държавата, в която се намираме. 
Но подобна развръзка в професионален план би поставила под въпрос съдбата на Boobolina…

Каква е тайната за успешното съчетаване на това да градиш бизнес с това да гледаш 2 деца, да се грижиш за дома си и да си толкова позитивна?

О, на моменти съм страшно разпиляна и непоследователна. Понякога губя посоката, но знам, че е просто период, който ще премине и гледам да не се обезсърчавам. Освен това, у дома не винаги е подредено и не винаги има готвено. 🙂
Но ако има нещо, което ми помага да преодолявам такива обстоятелства, това е разбирането от страна на моето семейство и може би високата им търпимост към различни видове паста и бъркани яйца. 
Разбира се, често за бизнеса имам нужда от административна помощ, за да мога да се справя с всички задачи покрай развитието му и съм щастлива, че в лицето на MVM Virtual asistants намерих именно такъв доверен партньор.

Какво ще кажеш на всички млади дами, които се притесняват от това да имат дете във време, в което искат да градят кариера?

Няма по-важно нещо от децата на този свят. Но човек трудно взима решение за дете, особено ако има професионални амбиции и грижите за новородено не се вписват в зададения ритъм.
Аз лично си спомням, че съм изтъквала като причина жилището — докато не осигуря собствено жилище, с което да дам сигурност на бъдещото си семейство, не бих се решила на дете. Е, добре, че не съм се послушала, защото още живеем под наем  🙂 Истината е, че човек започва да цени важните неща в живота, а те не са много и материални, едва, когато осъзнае, че животът е непредвидимо кратък. Тогава приоритетите са само два — здраве и любов.
All in all, децата са по-важни от кариерата! ♥ Човек като има желание, намира и начин. Често не подозираме колко сме способни и комбинативни, докато не ни се наложи. А и за кариерата ще е от полза — няма по-решителна, самоуверена, пълноценна, завършена жена от тази, която вече е майка. Децата ни дават нашите superpowers. 

Какво те мотивира?

Мотивира ме мисълта, че ще успея! Не знам защо, но все си казвам „Няма начин да не стане!“. Виждам поле за изява и рискувам. Имам опит, имам знания, имам идея, имам подкрепа от семейството, друго не ми трябва, освен късмет. И със сигурност не мога да допусна след години да съжалявам, че не съм опитала.

Лесно ли е да се прави бизнес в България? Какви са трудностите според теб?

В България нищо не е лесно. Няма да учудя никого, ако започна да изброявам всякакви административни стъпки за случването на един легален бизнес, както и за продължителното му печелившо съществуване. Особено на фона на превъзхождащите по численост нелегални конкуренти. По-притеснителното за един неопитен и нерешителен начинаещ е негативният отпор, който среща по пътя от идеята до реализацията. Как няма смисъл, как не си струва, как си губиш времето и др.
Освен това, липсата на адекватно обслужване понякога е изнервяща.
Отношението и манталитетът са в основата на всичко – дали в личен план, дали в работа с клиенти, най-вече в сферата на обслужването. Ако нямаш усещане за общуване, ако нямаш възпитанието или поне интуицията да бъдеш любезен, отзивчив, работлив, изпълнителен, отговорен, това би било проблем за всеки по веригата. Именно затова се радвам, че все повече хора залагат на качественото обслужване и предлагат иновативни услуги за малкия и средния бизнес като например виртуален асистент, който е в страхотна помощ.

Какво би казала на всички млади жени, които искат да започнат свой бизнес в България?

Естествено да следват мечтите си! На първо място винаги да имат мечти, за да има какво да следват. 🙂
Жените имаме една специфична вътрешна сила. Природата ни е устроила да сме адаптивни, оцеляващи, можещи.
Винаги е по-добре да направиш нещо, отколкото да не направиш нищо. Да, може да не се получи, но поне ще си опитал. Всеки опит води до нови обстоятелства, нови контакти, нова гледна точка. Във всеки провал има полза.
Рискувайте толкова, колкото можете да загубите и действайте! Винаги си струва!

 

Ние също смятаме, че когато човек има желанието, трябва да опита. Затова мили дами, Северина е един пример, че мечтите трябва да се следват без значение от броя на децата и другите ангажименти. Пишем го и от своя собствен опит, защото MVM VA е също една преследвана мечта, по време на отглеждането на две малки деца.

Надяваме се статията да Ви е била интересна и да Ви е вдъхновила. А ако имате нужда от още мотивация, винаги можете да ни пишете във facebook страницата ни.

 

Да твориш бизнес с любов – Elly’s Art & Handmade

Да твориш бизнес с любов – Elly’s Art & Handmade

Да твориш бизнес с любов – Elly’s Art & Handmade

Любовта е ключът на всичко. Когато я влагаш в това, което правиш – твориш красота. А когато красотите, които си направил срещат маркетинговите умения на човека, когото обичаш, се твори бизнес. Бизнесът на Elly’s Art & Handmade.

Тя се казва Елица. Рисува прекрасно и има златни ръце, с които прави красиви ръчно изработени албуми, експлодиращи кутии, персонални картички за всеки повод, украси за рождени дни, кръщенета и сватби, шаржове, карикатури и какво ли още не. Освен, че е влюбена в работата си, обожава и своите момчета – Дамян – мъжът до нея, който се грижи за разпространяването и рекламата в бизнеса им и сина им, който я зарежда с усмивки и безгранична любов. А когато има толкова много любов на едно място, успехът е неминуем. 

Днес Ели ни е на гости и се включва в следващия разказ за това какво е да си предприемач в България. Какво я вдъхновява и как се справя с трудностите, вижте в следващите редове.

Как започна да се занимаваш със скрапбукинг? От кога рисуваш?
По изобразителното изкуство съм запалена още от дете. В последствие на шега реших да се запиша в гимназия в паралелка с изобразително изкуство, специалност „Графика”. Там развивах таланта си, но професионално реших да се занимавам с това преди около година и половина. Рисувам главно портрети, но от скоро и шаржове и карикатури.
В последствие реших да разширя дейността си, вдъхновена от едно ръчно изработено букетче от креп хартия, което мъжът ми ми подари. Това се оказа също доста успешно за страницата ми, тъй като се хареса на доста клиенти. Малко по-късно започнах да гледам всяка вечер видео уроци, свързани със скрапбукинга. Това се превърна в най-голямата ми страст, която с всеки изминал ден усъвършенствам. На кратко за хората, които не са запознати, това представлява ръчна изработка на картички, албуми, покани, кутии и т.н, декорирани с различни крафт материали. Можете да добиете по-голяма представа като разгледате фейсбук страницата ни.

Каква беше първата поръчка, която изработи, спомняш ли си? 
Да, спомням си много ясно. Първата ми поръчка след създаването на страницата беше черно-бял портрет на двама влюбени. 

Как се вдъхновяваш за изработката на нов продукт, който не си правила до сега? Всяко ново нещо е предизвикателство за мен, а аз много обичам предизвикателствата и винаги ги изработвам с огромно вдъхновение и желание.

Всички знаем, че в България не е лесно да правиш бизнес, още повече да стартираш. Какви са трудностите, които срещаш ? 
Най-голямата трудност, с която се сблъсках в самото начало, беше популяризирането на страницата. Много е труден процесът, в който започваш от нулата, подготвяш продуктите си и ги представяш на хората, а след това да накараш тези хора да ти се доверят и да станат твои клиенти. За щастие за маркетинговата част ми помогна моят партньор в живота – Дамян Маринов.
Отнема време и намирането на качествени материали, което е едно от най-важните неща, за да се получи качествен крайният продукт.
Ако трябва да бъда честна, най-трудно беше да повярвам в себе си, но човек трябва първо да повярва в себе си, за да даде възможност и на останалите да повярват в него.

Какво искаш да се промени в „системата“, за да стане по-достъпна за всички, които започват сега своя бизнес?
Ако човек притежава необходимия талант и отношение към клиентите си, то той може да пробие в сферата си. В случая системата не пречи да се започне бизнес, а след това. Има неща, които бих променила за моята сфера. Производството от ръцете на един творец на ръчно изработените изделия е много по-малко в сравнение с някои други сфери, като това разбира се ограничава и приходите. Точно в тази насока бих намалила част от данъците и таксите, които дължим на държавата.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си срещала до сега в работата си?Най-голямото предизвикателство винаги е било рисуване на портрет от снимка с много ниско качество, като избягвам да приемам такива поръчки, но понякога това са единствените снимки, с които разполагат клиентите.

Какво те мотивира?
Доволните клиенти и изборът им да се доверят точно на мен измежду толкова талантливи колеги. 

Как се справяш с „трудните“ клиенти?
С много търпение и се старая да удовлетворя изискванията им, за да останат все пак доволни от крайния резултат.

Имаш малко дете, как успяваш да съчетаваш това да си супермайка всеки ден с това да развиваш бизнес?
Синът ми Симеон е моят стимул за всичко в този живот. Работя главно, докато той спи или се заиграва. За мое щастие той е свикнал да не пипа нещата на мама и ми дава възможност да творя.

Как си представяш бизнеса си след 5 години? 
Да се разрасне и да разширя дейността му с продажба на хоби материали за други творци като мен, като в определени дни да се провеждат и така наречените работилнички със занятия в различни области и с различни техники.

Любовта двигател ли е на това което правиш ? 
Да, абсолютно. Мъжът до мен ми дава не само нужната подкрепа в моето начинание, но ми помага много в подготвянето и създаването на различни дизайни, изискващи графични познания с определени компютърни програми. 

Какво би казала на всички, които искат да стартират бизнес у нас?
Пожелавам на всеки да следва мечтите си и повярва в себе си, както аз направих! Това е формулата за успех!

 

От опит можем да кажем, че работата с Елица и Elly’s Art & Handmade е повече от удоволствие. Тя и Дамян са страхотни професионалисти, защото не са важни само уменията, а и отношения към бизнес партньорите и клиентите.

А Вие следете блога и facebook страницата ни за следващите истории, в които ще разкажем за други млади предприемачи, които развиват своя бизнес у нас.

 

Петя Божинова и изкуството да танцуваш с огъня

Петя Божинова и изкуството да танцуваш с огъня

Петя Божинова и изкуството да танцуваш с огъня

И понеже животът не е само бизнес, решихме в блога да споделяме нещо различно, което да ви извади за миг извън работата и ежедневието.
За това уикендите ще ви разказваме различни истории, за хора, които ни впечатляват. Хора, които правят или могат нещо. Хора, които се различават от другите. Хора, за които рядко или не се говори въобще, но вярваме, че заслужават да се знае за тях.
Първият ни такъв гост е Петя. Тя е на 38 г., има 4-годишна дъщеря, за която казва, че я променила много. Приема това да бъдеш родител, като най-голямото предизвикателство в живота и. Тя танцува. Но не просто танцува, а танцува, заедно с огъня.
В течение на своя творчески и танцов път тя развива свой поглед върху движението на тялото, който нарича „Естествена физика на танца“.
Ръководител е на Театър – студия „Студентина“ в София – общност на артисти и място, което подслонява хората, които искат да танцуват и да изследват тялото си и неговото движение. Част от тези изследвания е и изкуството за движение с огън.

От кога танцуваш?
Танцувам цял живот. Помня колко много исках дядо, да ме запише на балет, но той ме записа на народни танци. Не съжалявам, защото обичам традициите, но по-късно (години по-късно) последвах сърцето си и се записах да уча танцов театър в НАТФИЗ. Също така преподавам съвременен танц и контактна импровизация. Развивам и собствен поглед върху движението на тялото, който нарекох „Естествена физика на танца“. Заповядайте в класовете ми в „Студентина“, които ще започнат с началото на следващия сезон.

Повечето хора ги е страх от огъня. Ти как се запали по играта с него?
Всичко започна преди повече от 12 години. Видях едно момиче в парка, което танцуваше с огън. Тя стана моя приятелка и до ден днешен продължава да бъде. Много се впечатлих и същата вечер въртях с нейния тренировъчен пой, който представляваше две карабинерчета, завързани на връвчица. Същата тази вечер си направих мой пой и вече търсех пътя. После си направих горящ пой от стари дънки, тел и верига.
Освен със своята ярка същност поя ме привлече и с възможността за изследване на принципи в движението, към които винаги съм била много любопитна. Той следва принципите на потока на водата – плавни, обли линии, центробежната сила на земята, дъховете в ритъма на движението и разбира се огъня. Огънят съвсем реален и видим.

Какви са и какво представляват инструментите, с които се върти огън?
Има огнен пой, ветрила, двоен пой, огнени чадъри, огнени змии (или въжета) и още много.

Ти с какви инструменти въртиш и кой ги прави?
След поят, първият, който добавих, това бяха ветрилата! Красиви и вдъхновяващи! Започнах с едни увити по пръстите телове с фитили от бинт в края. По това време всеки сам си правеше инструментите. Твоите собствени инструменти, които сам си си направил, за твоите собствени ръце, твоите костюми, които сам си шиеш. Твоето собствено бъдеще.
Започнах и работа с колеги. Постепенно „запалих“ по огъня и момчето, което тогава беше до мен, а сега е баща на детето ми.
Постепенно започнахме да си поръчваме инструменти при майстори на метала, а останалото продължихме да си правим сами. Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.
Сега ни предстои опознаването на огнените чадъри, които майсторски ни изработи “welding king” и още един инструмент, който ще запазя в тайна за сега, защото още не е срещал ръцете ми.

Кое е най-голямото събитие, в което си участвала?
Може би една конвенция в Германия, където имаше стотици жонгльори, циркови артисти, танцьори с огън и др.

Разкажи ни за някой от по–интересните проекти?

Ще ви разкажа за един приказен проект, който организирахме с близо 50 артисти с огън от 4 страни в гр. Сливница. Хореографирането на толкова голям проект бе голямо предизвикателство. Помня как площадът вече се пръскаше от народ и хората търсеха начин да имат някакъв изглед към сцената. Помня как бях на телефона с човека от електроразпределението, за да му кажа “Гаси сега!” и целият площад загасна. Остана тъмен, за да отстъпи място на красотата на огъня, танца и музиката. Танцьори с огън, музиканти, жонгльори с огън, съвременни танцьори. Беше незабравимо!
Този проект и спектакълът, който тогава създадохме, ни научи на много. Обменихме опит, добавихме инструменти и умения, научихме много за работата с хора.
Мина доста време, а ние продължаваме да откриваме и да ставаме все по -любопитни към откривателство в танца с огън.

На какви събития основно танцувате?
Танцуваме на фестивали, сватби, ревюта, партита, откривания, спортни събития, различни чествания, дори детски рождени дни – всевъзможни празници и поводи.

Колко време обикновено продължава едно огнено шоу?
Между 5 и 35минути, според желанието на хората и нуждите на събитието. Винаги правим най-доброто, на което сме способни!

Разкажи ни някоя забавна история, свързана с работата ти?
Ами не е толкова забавна, но това е единственият път, в който горящ пой е напускал ръцете ми – не по моя воля. Беше преди много време. Бяхме в Пловдив и едно момиче, което бе дошло от Литва по покана за наш проект, бе донесло пой, купен от там. Попитах я дали мога да го завъртя и тя каза „Да!“. И ето тук допуснах грешка. Още тогава имах навика да проверявам инструментите си, но този път не го направих. Аз танцувам и въртя динамично. Това означава, че понякога е по-бавно и търся грация, а понякога по-бързо и с честа смяна на фигурите. Е, в мига, в който завъртях бързо, едната глава на поя изхвърча високо и надалеч… Изтръпнах… И добре, че падна малко по-надолу на празната улица. Отдъхнах си и реших да загася втората глава. Не можех да си представя че ще се случи същото. Никога преди не се беше случило и не допусках, че в една вечер може да се случи два пъти. След няколко години, при запознанството ми с едно момче, той каза че ме помни от тогава. Каза, че това е било едно от най-красивите неща, които е виждал.
Поят тогава изхвърча много, много високо, почти право нагоре. Заради силата с която го завъртях и много време падаше. Накрая падна върху един чадър на съседно заведение. Мина през чадъра за няколко секунди и падна на масата отдолу, а хората, които си седяха, просто го заляха с бира. За мен това беше катастрофа! Никога няма да го забравя, защото си дадох сметка, че урокът можеше да е далеч по-неприятен. Оттогава винаги проверявам пой или друг инструмент, който взимам от друг, независимо, че колегите може да са много опитни. Този пой беше професионален, скъп и при все това, захващането между веригата и главата бе направено с много много слаба халка, която при по силното завъртане бе изпуснала. Все още се чувствам гузна при мисълта за този ден, но пък е нещо, което ме направи много дисциплинирана с огъня.

Имала ли си инциденти?
Не, освен гореспоменатия.

Може ли да се преживява с огъня?
Надявам се, да!

Ако някой иска да се научи да върти огън, къде може да стане това? Преподаваш ли?
Рядко. Вижте, поят не се преподава. Показваш една две фигури, но главното е да „запалиш“ човека, показваш му пътя, пък той ако наистина „гори“, ще го извърви и ще намери себе си в огъня. Ще продължи да търси и така ще намери своя собствен стил и маниер, който никой друг няма да има. Така е най-истинско. И удоволствието тогава да останеш насаме с огъня, е като да останеш насаме със себе си.
Ако някой има желание, нека ми се обади, да видим колко е ербап. Ще му покажа каквото е нужно, за да започне. Другото е практика и усвояване на фигура след фигура. Но трябва да намери човек себе си и да го прави за собствения си кеф, което често идва естествено с любопитството към огъня.
Както обичам да казвам: „Изпиташ ли онова удоволствие – да се радваш от играта с огъня и тялото си, значи всичко си направил, както трябва.“

Какво е за теб огъня?
Емоция, майсторство, дишане на изгорели газове, кисело мляко, среща с хората, танц.

Имаш дете, ще се радваш ли и то някой ден да тръгне по твоя път?
Това е работа на Вселената и на детето. Дай Боже да я виждам щастлива, другото не знам все още!

Какви са бъдещите ти планове и за какво мечтаеш?
Мечтая да направя една игра, която да създава условия за хората да се докосват до себе си и собствения си мир. Да се докосват до природата и до всичко, което ни заобикаля и да достигат до разбирането, че всъщност докосват себе си. Такава една приключенска игра в едно село на 40 километра от София, където метър по метър започнахме да изграждаме разбирателство и хармония с природата. Казва се БългаРАЙя.

Пожелаваме на Петя много успехи и участия. Ако искате да се свържете с нея, можете да го направите чрез страничката на танцовата компания тук.

Не забравяйте да ни следите и следващата седмица, за да видите с кого ще ви запознаем!

Share This