Петя Божинова и изкуството да танцуваш с огъня

От кога танцуваш?
Танцувам цял живот. Помня колко много исках дядо, да ме запише на балет, но той ме записа на народни танци. Не съжалявам, защото обичам традициите, но по-късно (години по-късно) последвах сърцето си и се записах да уча танцов театър в НАТФИЗ. Също така преподавам съвременен танц и контактна импровизация. Развивам и собствен поглед върху движението на тялото, който нарекох „Естествена физика на танца“. Заповядайте в класовете ми в „Студентина“, които ще започнат с началото на следващия сезон.

Повечето хора ги е страх от огъня. Ти как се запали по играта с него?
Всичко започна преди повече от 12 години. Видях едно момиче в парка, което танцуваше с огън. Тя стана моя приятелка и до ден днешен продължава да бъде. Много се впечатлих и същата вечер въртях с нейния тренировъчен пой, който представляваше две карабинерчета, завързани на връвчица. Същата тази вечер си направих мой пой и вече търсех пътя. После си направих горящ пой от стари дънки, тел и верига.
Освен със своята ярка същност поя ме привлече и с възможността за изследване на принципи в движението, към които винаги съм била много любопитна. Той следва принципите на потока на водата – плавни, обли линии, центробежната сила на земята, дъховете в ритъма на движението и разбира се огъня. Огънят съвсем реален и видим.

Какви са и какво представляват инструментите, с които се върти огън?
Има огнен пой, ветрила, двоен пой, огнени чадъри, огнени змии (или въжета) и още много.

Ти с какви инструменти въртиш и кой ги прави?
След поят, първият, който добавих, това бяха ветрилата! Красиви и вдъхновяващи! Започнах с едни увити по пръстите телове с фитили от бинт в края. По това време всеки сам си правеше инструментите. Твоите собствени инструменти, които сам си си направил, за твоите собствени ръце, твоите костюми, които сам си шиеш. Твоето собствено бъдеще.
Започнах и работа с колеги. Постепенно „запалих“ по огъня и момчето, което тогава беше до мен, а сега е баща на детето ми.
Постепенно започнахме да си поръчваме инструменти при майстори на метала, а останалото продължихме да си правим сами. Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.
Сега ни предстои опознаването на огнените чадъри, които майсторски ни изработи “welding king” и още един инструмент, който ще запазя в тайна за сега, защото още не е срещал ръцете ми.

Кое е най-голямото събитие, в което си участвала?
Може би една конвенция в Германия, където имаше стотици жонгльори, циркови артисти, танцьори с огън и др.

Разкажи ни за някой от по–интересните проекти?
Ще ви разкажа за един приказен проект, който организирахме с близо 50 артисти с огън от 4 страни в гр. Сливница. Хореографирането на толкова голям проект бе голямо предизвикателство. Помня как площадът вече се пръскаше от народ и хората търсеха начин да имат някакъв изглед към сцената. Помня как бях на телефона с човека от електроразпределението, за да му кажа “Гаси сега!” и целият площад загасна. Остана тъмен, за да отстъпи място на красотата на огъня, танца и музиката. Танцьори с огън, музиканти, жонгльори с огън, съвременни танцьори. Беше незабравимо!
Този проект и спектакълът, който тогава създадохме, ни научи на много. Обменихме опит, добавихме инструменти и умения, научихме много за работата с хора.
Мина доста време, а ние продължаваме да откриваме и да ставаме все по -любопитни към откривателство в танца с огън.

На какви събития основно танцувате?
Танцуваме на фестивали, сватби, ревюта, партита, откривания, спортни събития, различни чествания, дори детски рождени дни – всевъзможни празници и поводи.

Колко време обикновено продължава едно огнено шоу?
Между 5 и 35минути, според желанието на хората и нуждите на събитието. Винаги правим най-доброто, на което сме способни!

Разкажи ни някоя забавна история, свързана с работата ти?
Ами не е толкова забавна, но това е единственият път, в който горящ пой е напускал ръцете ми – не по моя воля. Беше преди много време. Бяхме в Пловдив и едно момиче, което бе дошло от Литва по покана за наш проект, бе донесло пой, купен от там. Попитах я дали мога да го завъртя и тя каза „Да!“. И ето тук допуснах грешка. Още тогава имах навика да проверявам инструментите си, но този път не го направих. Аз танцувам и въртя динамично. Това означава, че понякога е по-бавно и търся грация, а понякога по-бързо и с честа смяна на фигурите. Е, в мига, в който завъртях бързо, едната глава на поя изхвърча високо и надалеч… Изтръпнах… И добре, че падна малко по-надолу на празната улица. Отдъхнах си и реших да загася втората глава. Не можех да си представя че ще се случи същото. Никога преди не се беше случило и не допусках, че в една вечер може да се случи два пъти. След няколко години, при запознанството ми с едно момче, той каза че ме помни от тогава. Каза, че това е било едно от най-красивите неща, които е виждал.
Поят тогава изхвърча много, много високо, почти право нагоре. Заради силата с която го завъртях и много време падаше. Накрая падна върху един чадър на съседно заведение. Мина през чадъра за няколко секунди и падна на масата отдолу, а хората, които си седяха, просто го заляха с бира. За мен това беше катастрофа! Никога няма да го забравя, защото си дадох сметка, че урокът можеше да е далеч по-неприятен. Оттогава винаги проверявам пой или друг инструмент, който взимам от друг, независимо, че колегите може да са много опитни. Този пой беше професионален, скъп и при все това, захващането между веригата и главата бе направено с много много слаба халка, която при по силното завъртане бе изпуснала. Все още се чувствам гузна при мисълта за този ден, но пък е нещо, което ме направи много дисциплинирана с огъня.

Имала ли си инциденти?
Не, освен гореспоменатия.

Може ли да се преживява с огъня?
Надявам се, да!

Ако някой иска да се научи да върти огън, къде може да стане това? Преподаваш ли?
Рядко. Вижте, поят не се преподава. Показваш една две фигури, но главното е да „запалиш“ човека, показваш му пътя, пък той ако наистина „гори“, ще го извърви и ще намери себе си в огъня. Ще продължи да търси и така ще намери своя собствен стил и маниер, който никой друг няма да има. Така е най-истинско. И удоволствието тогава да останеш насаме с огъня, е като да останеш насаме със себе си.
Ако някой има желание, нека ми се обади, да видим колко е ербап. Ще му покажа каквото е нужно, за да започне. Другото е практика и усвояване на фигура след фигура. Но трябва да намери човек себе си и да го прави за собствения си кеф, което често идва естествено с любопитството към огъня.
Както обичам да казвам: „Изпиташ ли онова удоволствие – да се радваш от играта с огъня и тялото си, значи всичко си направил, както трябва.“

Какво е за теб огъня?
Емоция, майсторство, дишане на изгорели газове, кисело мляко, среща с хората, танц.

Имаш дете, ще се радваш ли и то някой ден да тръгне по твоя път?
Това е работа на Вселената и на детето. Дай Боже да я виждам щастлива, другото не знам все още!

Какви са бъдещите ти планове и за какво мечтаеш?
Мечтая да направя една игра, която да създава условия за хората да се докосват до себе си и собствения си мир. Да се докосват до природата и до всичко, което ни заобикаля и да достигат до разбирането, че всъщност докосват себе си. Такава една приключенска игра в едно село на 40 километра от София, където метър по метър започнахме да изграждаме разбирателство и хармония с природата. Казва се БългаРАЙя.

Пожелаваме на Петя много успехи и участия. Ако искате да се свържете с нея, можете да го направите чрез страничката на танцовата компания тук.

Не забравяйте да ни следите и следващата седмица, за да видите с кого ще ви запознаем!